Баба ме научи да плета когато бях на 6. Започнах с един ужасно крив шал, шоколадово-кафяв на цвят, който татко носеше с огромна гордост в следващите 20 години.

Винаги ме е увличала магията на това да правя нещо с ръцете си, както и да наблюдавам как красотата се излива изпод сръчните пръсти на хората. И с присъщата ми импулсивност, много години след първите уроци и опити, отново изпитах порив да плета. Дори и с много ограничени умения всеки може да изплете поне шал. А самият процес за мен лично е изключително удоволствен, някакъв вид активна медитация, концентрирано внимание и същевременно истинско отпускане.

Разнообразието от материали и цветове на сайтовете за прежди направо ми спира дъха! И въпреки силно ограничените ми умения – роди се поредният творчески проект, за който реших да отделя време – топло, цветно одеяло. С десен, напомнящ българска черга (компилация от шалове, един вид, съвсем за начинаещи 😉 ).